Вела Пеева е национална героиня и патронa на Велинград. Тя е била партизанка и е участвала активно в борбата срещу фашистката власт.

Вела Пеева е родена на 16.03.1922г в с. Каменица. Началното си образование получава в Каменица, а Средното си образование в Пазарджик. Била е отличничка, за това свидетелстват запазени нейни документи в Историческия Музей на Велинград.

В Пазарджик се свързва с прогресивни младежи, членове на Работническия младежки съюз (РМС). Чете марксистка литерарура. Участва в кръжоци и малко по малко оформя своят мироглед и идеали.

Скоро самата тя става член на работническия младежки съюз, и с готовност изпълнява всички поверени й задачи.  Тя е добър организатор и затова я правят отговорник на по-важните мисии. През нощта участва в ремсови събития, разпространява позиви, пише реферати, събира помощи за политическите затворници.

По късно като студентка по педагогика  в Софийския университет се свързва с  членове на БОНСС (Българския общ народен студентски съюз)

През 1943г. с други членове на ремската младеж се присъединява към отряд „Антон Иванов“, и поемат по тежкия, но славен партизански път.

рез пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи (Гера Пеева, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Й. Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“.[9][1

Успешно се справя с всички, поверени й мисии против фашисткото издевателство над народа.

Разказът за залавянето на Вела Пеева

Но на една от тях е изпратена със Атанас Семерджиев, Иван Пандев и Стойо Калпазанов – Никита, тръгват към Лъджене и Каменица, за да намерят и приберат в четата  от други четирима партизани – които от доста време са в Каменския балкан и не знаят за смяната на лагера. На 26 март привечер групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към срещата с групата. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж – Пеева и Семерджиев са предадени.

Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината, изкачват се по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен и заловен, а Вела успява да избяга и се укрива в планината в продължение на 37 дена. Сама, ранена, гладна, премръзнала, заобиколена от воя на диви животни и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг…

Мечешки скали,  мястото където са били засадени Вела Пеева и Стою Калпазанов
Мечешки скали, мястото където са били засадени Вела Пеева и Стою Калпазанов


…Стари жители на Каменица, разказват,

че на 2 май вечерта в двора на лъдженското училище започнала необичайна суетня. Шофьорите се завъртели около камионите. Жандармеристите се трупали на групички и шушукали.
След полунощ камионите се изнизали в две посоки: едните през Каменица за Елин връх, а другите – по шосето за Юндола за да претърсват местността.
Една от колоните водел предателят Иван Божков – той насочил жандармеристите към Бялата скала.
“ …От скалата излиза нелегалната Величка Пейо Пеева с пистолет в ръка и започва да стреля – продължава рапорта си командирът на ловната дружина. – За да я изкарат от скалата, наложило се да хвърлят бомби. При първата бомба тя останала зад скалата, а при втората избягала в една малка долчинка и продължила да стреля… “


Разказват, че Вела водила бой, докато имала патрони. Последния оставила за себе си. Други твърдят, че загинала от вражи куршум.
Командирът на ловната дружина напуснал командното си място и отишъл при Бялата скала. Заповядал да донесат главата й в щаба!
Следобед жандармеристите нахълтали в Каменица. Разчуло се за гибелта на Вела. Само майка й и баща й още не знаели. Те видели разплакани другарите на Вела и се досетили, но не искали да повярват, докато някакъв офицер не влязъл в двора им и не казал:
– Днес убихме една от дъщерите ви…

В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.

Запазена стая от къщата на Вела Пеева, По късно преустроена като Исторически музей
Запазена стая от къщата на Вела Пеева, По късно преустроена като Исторически музей
29
13
4

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук