Римляните в Чепинската котловина
През пети век и първата половина на IV век преди новата ера, бесите за които сме говорили в тази статия, са попаднали за известно време под властта на одрисите, а през 341 година пр.н. ера били завладени от Александър Македонски. Заедно с бесите и Чепинския край попаднал под властта му. За Македонското владичество говорят монетите, намерени в района.
Според повечето автори бесите са били едно от най-големите тракийски племена. Второ по многолюдност. Тяхната буйност ги отличава от останалите тракийски племена, както сме споменавали в предишни статии. Любовта към родната земя и свободата са били техните най-забележителни качества. Затова те паднали последни под римска власт. Това е станало по времето на император Клавдий I от новата ера, 46-та година. Tогава една част от бесите останала на това място, а други били разселени в разни земи, а трети отведени като роби в Рим.
Римляните като господари на Чепинския край
През 46 г. сл. Хр. римляните стават първи пълни господари на Родопите. Те са завоевателите, но компактната маса от населението тук си остават беси. И така започва един смесен трако-римски период който продължава до идването на славяните, през 6-7 век.
През този период в живота в Чепинския край изглежда е бил много интензивен. Има много останки от онова време. В квартал Каменица например е разкрит римски каптаж на старата баня. Намерени са римски монети. Също наблизо е открит водопровод, отвеждащ водата от местността Кутер до местност Костандица. Следи от римски каптаж са намерени в околностите на баните на квартал Чепино. В квартал Лъжене на мястото на къщата на братя Илинови, вляво от шосето, през 70та година се намериха основи на голяма обществена римска сграда.
В Чепинското корито са открити и цели римски селища. Така например югоизточно от село Костандово в местност Трапец се разкриха останки от такова селище. Такива има и в местност Биволче, 6 км от Велинград. Местност Ремово, където също има следи от селище, се счита че произлиза от Римово.
Римски пътища
Чепинско корито е в съседство с един от главните римски пътища, които са свързвали Никополис през Батак, Пещера за Тримонциум (Пловдив). Предполага се, че този път е имало отклонение, което е минавало през Разложката котловина. Чепинското корито, село Дорково и планинската верига Къркария е отвеждало за Тримонциум също. От Къркария се излиза директно на днешното село Ветрен дол.
Останки от римско присъствие
В музея Велинград са постъпили и десетки материали от Римската епоха – керамика, глинени чинии, кани, чаши, строителен материал, тухли и керемиди. В музея са постъпили също и .ного монети от I-IV век с името на императорите Клавдий, Антоний, Константин, Юстиниан. През 70те години музея във Велинград съвместно с археологически музей София предприема разкопки на Чепинското корито край село Костандово и Ракитово.
Генетичното им наследство живее и до днес – и досега се срещат власи във Велинградския край. Според професор Батаклиев властите са романизовани траки .
В Костандово разкриха три църкви от ранно християнския период. В Ракитово направиха разкопки в местност Никулица. Тук също са открити останки на голяма базилика от ранно християнски период. Църквите са преустройвани и са служили през българско време до помохамеданчването.
Този край има следи и от келтска култура. Тук са намерени и глинени идоли, глави на овен в местността Гергьовица, квартал Каменица, в местност Чуковец 3 км северозападно от Костандово. Тук дори се спекулира за наличие на характерните за келтската култура и обредност менхири – над Славееви скали, посока Локвата и че самият Побит камък е менхир.
Робството на бесите от римляните продължило няколко века. През 395 година земите на днешен Велинград попаднали под властта на Източната римска империя – Византийската. По това време областта е била нападана от различни племена и особено много от славяните. За да спре тези нашествия, византийския император Юстиниан, усилено започнал да строи крепости по северните склонове на Родопите. В района на Чепинското корито са открити останки от такива крепости – северозападно от село Костандово, над доминиращата на селото височина наречена Калето и северозападно от Каменица в местност Градот.
В началото на 7 век византийската съпротива обаче рухнала окончателно славяните заседнали в целия балкански полуостров и чепинския край също попаднал в техния обсег затова в следващата статия.
