Прпараклис Свети Илия
Знаете ли, че Велинградския район е обитаван от най-древни времена?
Местността на параклис „Свети Илия“ се намира в квартал Чепино, над езерото Клептуза. Сгушен е под връх Клептуза и връх Просце.
Разположен е на хълм с конусовидна форма, покрит с борова гора. До него се стига по пътечка от полегати стъпала.
В резултат на започнатото през 2002 г. археологическо проучване е установено тракийско присъствие, датиращо от няколко века преди новата ера. На мястото на параклис Свети Илия е открито светилище с култово предназначение от желязната епоха. Най-вероятно това свещено място е започнало да се почита от тракийското племе беси още от 4-5 в. пр. Хр. (краят на ранно-желязната епоха и през късно-желязната епоха).
Пресечна точка
Най-интересното е, че близо до параклис Свети Илия се пресичат 24 меридиан и 42 паралел (24° ИД и 42° СШ). Такива пресечни точки се срещат рядко в населени места, а комбинацията на цифрите прави това явление още по – интересно!
Самата пресечна точка, ще намерите като продължите по пътечката към Маркови скали.
Може би траките са знаели и са избрали именно това място, защото Axis Mundi (космическа ос, световна ос, световен стълб, център на света) е повсеместен символ през всички човешки култури, още от зората на цивилизацията. Използваме я и днес. Изразява контактната точка между небето и земята, където четирите посоки на компаса се срещат. Според старите култури – тази точка се осъществява преминаване и кореспонденция между горните и долни светове. Открито е голямо количество фрагментирана керамика от типа «Цепина», която е характерна само за този район. В научната литература се смята, че култовите съдове са били поставяни след тяхното полагане, т. е. предварителното счупване или пробиване на съдовете е един вид ритуално умъртвяване. На проучвания обект, намиращ се при параклис Св. Илия няма следи от по- късна човешка дейност, дори от времето на римската епоха и средновековието.
свети илия
Тукашното светилище намира аналогии с недалечното укрепено светилище на връх Острец. Вероятно двете светилища са кореспондирали енергийно и дори местните хора смятат, че енергията идва от „Свети Спас“ под Острец и се приема от „Свети Илия“ край Клептуза.
Така, параклис Св. Илия е поредното доказателство за приемственост между старите езически култове и проникналото по-късно по тези земи християнство.
Параклисът е построен чрез дарения на местните хора и там се провеждат курбани и сбирки по празниците.
Има няколко навеса за отдих, а нагоре се вие екопътеката за вр. Просце, Маркови скали или връх Клептуза.
Оставям карта тук, за Твое улеснение. Весела разходка!
